Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.12.2010 23:32 - ТАБУ
Автор: mobbidik Категория: Видео   
Прочетен: 1546 Коментари: 2 Гласове:
10

Последна промяна: 06.10.2013 21:37


                                      Т А Б У

На тази тема никой не говори открито. Тя е табу за млади и стари. Но, както казва авторът Ивайло Тончев на тази статия, същата тази тема се среща в литературата ни още от татово време. Кн." Железният светилник" от Димитър Талев.


Не мисля, че някога ще мога да забравя този филм. Изпуснат по никое време по телевизията, между 12 и 13 часа, в делничен ден, когато се предполага, че никой няма да гледа. На болничното легло стоеше човек с дълга коса и брада и разказваше за своята „стълба към небето". Всяко стъпало от нея бе поредната скатула сънотворно или доза морфин, а небето все така така далеч и примамливо. А после течаха последните надписи, течеше и тази песен...

„There"s a lady who"s sure all that glitters is gold
And she"s buying a stairway to heaven
And when she gets there she knows if the stores are closed
With a word she can get what she came for..."


Не разбирах, не знаех, че в България има такива хора. След години разбрах, че съм гледал първия филм на тема наркомани, пуснат от цензурата - „Стълба към небето", режисьор Влади Ковачев, направен през 1988.


Години след това пред очите ми постоянно се появяваше този герой на филма и неговата стълба, която сигурно още изкачваше някъде, ако не се бе препънал и не бе паднал. Просто бях разбрал неговото желание да се вдигне над земята. Да пълзиш по земята бе така скучно.


Наркотиците в България са тема „табу". За тях не се говори, но те са навсякъде. Има ги и в учебника по литература. В „Железния светилник" на Димитър Талев, примерно - "Знаеше се, че когато Аврам Немтур събираше афиона, не бързаше да плаща на производителите, докато не го продаде на битолските евреи, а тогава все гледаше да откъсне по нещо от уговорената цена, за да увеличи печалбите си."


Афион е бял мак, от който се произвежда опиум, а Аврам Немтур не е нищо повече от съвременен „дилър" на илюзии - наркотрафикант. Наркотици има и в джобовете на учениците.


За тях си плащат скъпо и прескъпо. Луксозната кола на пласьора, който им продава дрогата...и тя е наркотик. Политиците, които бодро рапортуват за успехите на полицията, за да се наредят след това на хранилката при дилърите...и те са наркотик. Наркотик е когато даваш последните си пари, заголваш вената си, забиваш иглата, мислено си обещаваш от утре да е различно и така заспиваш, с усмивка и надежда...до следващата доза.

Първите официални случаи на наркозависими се появяват в края на 60те години. След прочутия Младежки Фестивал в София през 1968, когато в уредената ни китна столица с внимателно подрязани тревички и предупредителни табели влизат хиляди млади хора, които освен китари и дълги коси носят и...дрога. Защото тя е част от етикета на общуване на хипи-поколението, опит за търсене на нови измерения и тази мистична „стълба към небето".


Години след това милицията преследва неотменно зависимите, третирайки ги като престъпници. А и те не си поплюват, фалшифицирайки рецепти и крадейки от болничните шкафове всичко това, което е можело да предизвика експлозия от цветове в главата ти.


Лидол, морфин, омнопон, кодеин, кодтерпин, ефедрин...част от тези неща се намират в кварталната аптека, без дори и да ти поискат рецепта. Не закъснели и първите публични процеси, принудителни лечения по клиники и първите смъртни случаи. От старото поколение зависими сега не е останал почти никой. Преди 15 години почина Сиси Графинята, спрягана за една от първите български наркомани.
Лека и пръст. Поколението на децата цветя, родено когато цигарата пред училище бе грях, безрезервната обич към партията и СССР бяха общонароден стандарт, телевизорите бяха лукс, а даже и мутри нямаше, просто отстъпи на следващата генерация. Но наркотиците останаха. И вече никой не търси своята стълба, защото и небе май вече няма. А и да има, произведено е в Китай и е внесено контрабандно.

Тревата бе дрогата на младите хора. Лесно употребяема, сравнително евтина, лесна за отглеждане, лесна за криене. Училищата са пълни с хлапета, които пушат по един „коз" преди часовете, за да могат просто да се шмугнат през учебния ден, в който сериозни хора им обясняват неща, в които и те не са сигурни, че вярват. Бира в пластмасово шише, няколко цигари и свободен апартамент - какво друго им трябва, за да изкарат един приятен ден, докато според фалшифицираните бележки са „болни и на легло". Преди 10 години тревата бе почти непозната и не бе проблем да пушиш на публични места, преди около 7-8 години се появиха и първите големи пласьори на трева, които направиха бързи пари. След многото дебати по медиите, многото мнения „за" и „срещу", да си купиш трева днес е доста трудно. Как да продаваш нещо, което расте наоколо и то в изобилие? И не носи ли нещо друго по-голяма печалба? Хайде да оставим хлапетата да си садят растения в задните дворове.


Нещо което идва към нас с тътена на булдозер, с еднаква мощ, лесно и компактно - амфетамините. Известни под различни имена, начини на употреба, продавани навсякъде, без тях купон не се получава.
Можеш да си купиш „усмихнато хапче" за 10-15 - 20 лева. След употребата му те чакат 10 часа еуфория, в която ти си господар на света, а всички други са жалки отрепки. А след 10 часа те чака ново хапче, за да можеш да се озъбиш пак на света. „Конфетите" те лишават от комплексите ти, внушават ти, че уж мислиш, дават ти енергия, за да ти я вземат еднакво бързо след това, ако не си я вземеш обратно с ново хапче.   И така в постоянна борба, която си има твърда цена.


Наркотиците не са приоритет само на младите хора. Уви, в България има огромен процент неосъзнати токсикомани. В колко дамски чанти можете да намерите лексотан, диазепам, транксен....


Изписвани като „безвредни" успокоителни, с тях задължително и по традиция се злоупотребява.
Защото са „от лекар" и „ помагат" да се влезе в царството на измамното спокойствие, когато си най-притиснат от проблеми. И колко е по-лесно да не мислиш за тях, докато можеш да поемаш поредното хапче. Понякога просто не искаш да си решиш проблема, по-добре е да не го мислиш.
Някое „универсално хапче" ще ти помогне и за това. Въпросът е да имаш правилната рецепта. Кокаинът е друсалката на заможните. С култов статус между техните подражатели, които нямат пари да си го позволят, той си остава занимавка за богатите и преситени от всичко българи.


Екзотичен и с лошо качество, той е символ на успеха. Смъркат преуспелите, а другите само подсмърчат.
Хероиново зависимите са вероятно най-многобройната, традиционна и бързо променяща състава си група. Евтиният уличен хероин често взима жертвите си бързо, още с първото вкаране на дрогата в кръвта. А който оживее, търси дилъра си за втора, за трета доза, докато и той не остане замечтан, усмихнат в смъртта си.


Утешението остава, че духът му се рее в някакви, по-красиви места. Понякога това е по-евтината алтернатива на еднопосочния билет извън страната на залязващите мечти.

Уви, наркотиците са наистина навсякъде в наши дни. Рязко пада възрастовата граница на употребяващите наркотици. Вече всеки втори ученик е опитвал някакъв вид дрога. Те са бизнес, те са пари, те са могъщ стокооборот, те вдигат и свалят от пост политици, те са преследвани, но са навсякъде.
Шарената ни стълба към бляскавото небе, което бляска и със сигурност е от злато вече не е интересна за никого. Те не носят разкриване на нови светове, не отварят съзнанието. Те не те карат да твориш, нито да оценяш нечия друга музика или друго изкуство. Дрогата не е любов, а афиширано безразличие.
С нейна помощ ние просто хлопваме капаците си, за да не ни боли от грубото ежедневие.


Често нямаме пари да си купим нови дрехи, но можем да изпием един лексотан. Нямаме енергия да продължим, но малкото хапче може да ни включи пак в мрежата. За отпускане един коз, който ще ни захили глупаво. Все някога ще открием, че сме забравили и да мечтаем и да мислим.


Пак се сетих за оня човек и нашето задочно запознанство от телевизионния екран. Вече искрено се надявам да е намерил своето място на небето и да ни се смее отгоре. А за нас остават илюзиите за щастие, продавани ни от еднакво нещастни дилъри. Стълбата към небето бе заменена с магистрала към ада. Просто друг тип движение, би заключил някой циник.


Автор: Ивайло Тончев./05-10-2010 г./





Гласувай:
10
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. estirbg - Бог помага на всички и за всичко, по-добре е от лексотан
19.12.2010 01:05
За Него невъзможни неща няма, само че защо хората Го пренебрегват и не Го търсят..
цитирай
2. ka4ak - Първо трябва да се разбере,че това е болест и човек няма зашита от тези вещества,а пък децата-хич!!!:(((
20.12.2010 23:03
ЦНС,НЕ МОЖЕ ДА РАЗПОЗНАЕ,ТОВА КОЕТО ВЛИЗА ОТ ВЪН,ЗАЩОТО И НИЕ СИ ГО ПРОИЗВЕЖДАМЕ И В СТАРАНИЕТО СИ ВСИЧКО ДА Е В РЕД,ЗАПОЧВА ДА РЕМОНТИРА ЗДРАВИЯТ НИ ОРГАНИЗЪМ!!!В следствие на тези ремонти,нарушаваме синхрона и започва голямото пререждане,за отвъдното!!!:(((
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mobbidik
Категория: Видео
Прочетен: 187748
Постинги: 83
Коментари: 164
Гласове: 2181