Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.12.2010 15:45 - ВЪЛЧИ ПРАЗНИЦИ
Автор: mobbidik Категория: Видео   
Прочетен: 1493 Коментари: 6 Гласове:
5

Последна промяна: 06.10.2013 21:39


   
                                  ВЪЛЧИ  ПРАЗНИЦИ
   
Вълчи празници (Вълчляци, Вучляци, Дзверини дни, Вълча Богородица и др.) в българската народна митология се нарича период от 3, 5, 7, 9 или 10 дни (в зависимост от региона), който се почита в чест на вълците. Календарно този период най-често е съотнесен към есенно-зимните празници около Архангеловден, но в Южна България се празнува през Мръсните дни, другаде (Медвен, Грудово, Вресово и др.) през Трифунците (1 - 3 февруари). В Западна България като Вълчи празници са известни Мратинците (11 - 16 или 21 ноември). В Средните Родопи до 1920 - 1930-те г. всеки първи ден от месеца се празнува „зава̀лька“ (за вълка)

На някои места в България за покровител на вълците се смята свети Мина, защото Вълчите празници започват от 11 ноември — денят на светеца. Някъде (където са празнувани 10 дни) завършват на 21 ноември (Въведение Богородично) и затова са известни като Вълча Богородица (Богородица вълчата) В Сливенско, Котленско и др., се вярва, че има три Богородици — Голямата, Малката и Вълчата. Тези три Богородици са сестри.

Широко разпространено е схващането, че най-опасният ден от тези празници е последният. Той е наричан Куцулан, Натлапан, Клекуцан и др., по името на най-опасния вълк, единака, приеман като митичния водач на глутницата, който обаче не върви с нея.

Схващането за вълка като опасен за човека и живата стока предопределя обредността през периода когато траят Вълчите празници — извършват се редица обредни практики и се спазват редица забрани с цел да се предпазят хората и добитък от вълците. По време на тези празници името на вълка е табуирано — то не се произнася. По-често използваните названия са двоица, троица, девет души, братя, душмани и други подобни. Забраните, които се спазват са свързани най-вече с домакинската работа на жените — те не бива да работят с вълна, с остри предмети (нож, ножици, дарак, гребен, игла), тъй като са оприличавани на вълчи зъби. Ножиците не се отварят, за да бъдат затворени челюстите на вълка. В навечерието на празника те се връзват здраво и се скриват, за да не бъдат открити случайно от някое дете, което да ги отвори. Това се отнася и до сгъваемите ножове и всички подобни предмети.

Вярва се, че през този период не трябва да се изработват никакви дрехи (особено мъжки), защото този, който носи такава дреха, ще бъде изяден от вълци. Разпространен е мотивът за това, как една жена закърпила връхната дреха на мъжа си по време на Вълчите празници. Когато след време отишъл за дърва в гората, той бил нападнат от вълк, който само откъснал кръпката от рамото му и си отишъл.

На някои места в България жените мажат с кал около огнището и при вратата, както и вратите на кошарите и оборите, като това действие е съпроводено с диалог от заклинателен характер (както при Мишите празници) - да замажат (залепят) очите и устата на вълка, - а някъде е съпроводено и с наричане: „Да му залепя устата, да му залепя очите, да му залепя краката“
В Пловдивско жените отиват зад кошарата и там със затворени очи зашиват предната и задната пола на ризите си. Подобна практика съществува и в Габровско, където се изпълнява от две жени — едната пита какво шие другата, а тя отговаря, че зашива устата на вълка. В Западна България (Чупрене, Стакевци, Доктор Йосифово и др.) по време на Трифунците (на първия Трифунец - 1 февруари) месят обредна пита, чиято пластична украса изобразява кошара с овце и говеда, на вратника стои „буден“ стопанин, а около кошарата са вълците. Тази пита се прекадява и и се слага в храната на добитъка, за да бъде предпазен от вълци.

През този период също така заключват веригата на огнището; не изхвърлят пепелта от огнището (вярва се, че вълците ядат или облизват въглените и така се плодят); избягват да излизат навън след залез слънце.
Подобен род празници са известни и сред сърбите.

из материали от интернет






Гласувай:
5
0



Следващ постинг

1. анонимен - В литературата пише:
18.12.2010 09:26
"Седем дена минаха. Вълчи празници бяха. Златно-червена есен на студен мраз и бяло покривало, отстъпваше земята. Никой в селото в тия дни не предеше от къделя да не изядат сиви вълци овцете. А и жените не крояха, и дрехи на мъже на шиеха – негли и тях вълк да не разкъса нейде из гори и поля."
Поздрави!
цитирай
2. анонимен - От вълчите празници започват Коледните пости.
18.12.2010 09:31
Като мине голямата задушница и Архангеловден, идват и „Коледните заговелки". В народния светоглед те съвпадат с времето, когато лятото отива към зима. Тогава вратите между трите свята – небесен, земен и подземен, са отворени. През тях преминават зловредни сили за човека, които нарушават хармонията в подредения му свят. За да се предпазята от тях, българите прибягвали до различни магиически ритуали и заклинания, с цел да прогонят злите сили - караконджули и вампири. Част от тази магическа сила е въплатена и в символиката на коледния пост. Неговият смисъл е да преобразим хаоса в космос и подреди отново живота в нормалния му ритъм.
цитирай
3. анонимен - И още:
18.12.2010 09:33
Стара традиция е Коледния пост да се коли голяма кокошка, приготвена с кисело зеле. Правят се още пълнени чушки с боб и много мазнина. Точи се и вита баница с тиква - „тиквеник" с много орехи. След вечерята стопанката измива и скрива дървената лъжица, с която е сипвала блажно. Не я пипа 40 дни — чак до Коледа, когато става „отговяването".
цитирай
4. анонимен - Мратиняк.
18.12.2010 09:35
В някои краища на България този ден е популярен като
МРАТИНЯК

В представите на българина Мратиняка е зъл, черен дух с перушина и големи зелени очи, който мори кокошките. За да бъде умилостивен злият демон, всяка къща прави жертвоприношение. Стопанката, за първи и единствен път, коли черно петле на къщния праг. Когато главата му падне, нарича: „Не те колим ние, коли те Мратиняка".
цитирай
5. анонимен - И още за Мратиняка.
18.12.2010 09:39
В празничния народен каледнар от 14 до 21 ноември са
ВЪЛЧИТЕ ПРАЗНИЦИ (Мратинци)

Корените на този празник откриваме в древността, когато по нашите земи траките почитали вълка. В представите им той бил вълк-главатар на воинска дружина, който нарушил обичаите и станал цар на разбойници. Затова в себе си той носел нещо от царството на слънчевият змей, макар и с обратен знак. Споменът за вълкът-змей е пресъздаден в изкуството на древните траки – образи на дракони, с вълчи глави в ювелирни предмети, дърворезбени орнаменти и шевици.
(Йовкова)
цитирай
6. marley - Това инфо е от медиите.
18.12.2010 20:00
Празничният ден започна със Св. Литургия, след която в параклиса се отслужи акатист и петохлебие.В народните представи започват "Вълчите празници", които водят след себе си най-дългите нощи. Празнуват всички с имена Виктор, Виктория Минчо и Минка. На 11 ноември почитаме Свети Мина като покровител на семейството, на сираците и бездомните. Светецът се смята за патрон на народните лечители, знахари, воини, както и на хората, поели на дълъг път.
Поздрави!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mobbidik
Категория: Видео
Прочетен: 190043
Постинги: 83
Коментари: 164
Гласове: 2193